Поредната Аз
Поредната бездушна нощ, поредната изпушена цигара.
Поисках просто мъничко любов, поисках просто своя гара...
Поредна глътка питие, поредна чаша вино старо.
Поисках само две ръце, поисках да те има само.
Поредната безпътна мощ, поредната стопена вяра.
Поисках да дотичаш бос, поисках в тебе да изгарям.
Поредна снимка в чекмедже, поредна дата в календара
Поисках сякаш съм дете, поисках да те има само.
Поредната заблуда за разкош, поредната душевна изневяра
Поисках, но ти бе тъй суров. Поисках, но не можех да забравя.
Поредна... я поспри сърце! Последната горчилка на цигара.
Поисках топлината ти момче. Поисках да те има, но те няма...
© Ирина Кирова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Човек не може да има всичко...
-
Благодаря Петър1! Много сте прав след толкова много искане или получаваш удар през кръста или получаваш обекта на желанията си 😉. Харесва ми коментара ви . 🌷
-
Очаквах след толкова поредни да има и последна. И тя се появи накрая.
Само малко прекалено ми идва повторението на "поисках", както и "Аз" в заглавието.
Толкова много желание няма как да остане ненаказано или - споделено.
Поздрави - харесва ми, че не се придържаш към общоприетото. -
Благодаря ви много Довереница ! 🌷
-
Аплодисменти!
-
Благодаря Силве ! Значи не съм те изненадала 😆
-
Ще ми благодариш като напишеш следващото!
-
LiaNik благодаря ти за прекраснире думи ! 🌷
-
Добре дошла 💓. Очаквах те. 😘
-
Ире, поезия с вплетени такива бушуващи чувства е винаги омагьосваща.
Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Но те освен разочарование, носят опит и възпитават чувствата на търпение и крехката надежда оцелява...
Вярвай в любовта и добротата!