Порив

May 16, 2008, 6:28 AM

Poetry » Other

473 0 2

Върни ми, време, младостта

и оня трепет в моя ден -

горещ, пробуждащ ми страстта,

позастинала във мен.

Така отново да обичам -

само, както аз си знам,

изкрено като дете - чисто,

но със огнен плам.

И олтар за обичта да построя,

с влюбено сърце да коленича,

навеки любовта да възкреся

и никога не я отричам.

И съвсем, когато остарея,

с нозе от немощ отмалели

светинята да покоря успея,

непременно пак ще оцелея.

В душата със любовна жар

и светлина от слънчев лъч

в кръговрата на живота-господар

ще измина и поредния си път.

Please sign in with your account so you can comment and vote.