Порив
Върни ми, време, младостта
и оня трепет в моя ден -
горещ, пробуждащ ми страстта,
позастинала във мен.
Така отново да обичам -
само, както аз си знам,
изкрено като дете - чисто,
но със огнен плам.
И олтар за обичта да построя,
с влюбено сърце да коленича,
навеки любовта да възкреся
и никога не я отричам.
И съвсем, когато остарея,
с нозе от немощ отмалели
светинята да покоря успея,
непременно пак ще оцелея.
В душата със любовна жар
и светлина от слънчев лъч
в кръговрата на живота-господар
ще измина и поредния си път.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
