Аз исках нещо - не разбрах какво е...
Аз чувствах нещо - като в дъжд пороен...
Аз търсих тебе - а пък всъщност бягах...
Аз бях щастлива - ала всъщност страдах...
Не знаех нищо - но пък кой ли знае?!
Очаквах всичко - като в път незнаен.
И в бури скитах като птичка в мрака -
защото вярвах - Той ме чака!
© Юлия Маркова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
