Jan 5, 2010, 10:11 PM

Порочността, без която не можеш

  Poetry » Love
702 0 2

Аз съм пълната порочност!

Кадя в леглото си до късно вечер,

всекидневно храня се нездравословно,

дори и чисти мисли нямам вече.

 

Порочна, искрено порочна съм.

С хазарта прекалявам много,

не се стремя към пълноценен сън

и пълня чашата догоре.

 

Порочна съм и няма ден, във който

съвестно да следвам принципи.

А ти какво хареса в мен?

Порочността? - в това е чарът ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...