Кой ни нарече висши същества,
каква ирония съдбата сплете?!
От биене в гърди и пиршества,
дали пораснаха ни умовете?
Препускане, потомство, суета,
кола и куче, празници и снимки.
Полупочтеност, полудоброта
и "справедливост" с нотки конформистки.
Е, хайде, кой човек е твърде чист,
той егоизмът в гените ни диша?!
Накрая падаме – отронен лист,
но искаме в хербарии да ни впишат!
© Данаил Таков All rights reserved.