Apr 29, 2020, 10:10 AM

Порода "Човек"

  Poetry
726 5 4

Кой ни нарече висши същества,

каква ирония съдбата сплете?!

От биене в гърди и пиршества,

дали пораснаха ни умовете?

 

Препускане, потомство, суета,

кола и куче, празници и снимки.

Полупочтеност, полудоброта

и "справедливост" с нотки конформистки.

 

Е, хайде, кой човек е твърде чист,

той егоизмът в гените ни диша?!

Накрая падаме – отронен лист,

но искаме в хербарии да ни впишат!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много истини споделяте, Юри, Георги, Ангелче, Дени! Бъдете здрави!
  • "От биене в гърди и пиршества,
    дали пораснаха ни умовете?

    Дани, Дани! Колко си прав.
  • Кой ни нарече ли?
    Ми сами си дадохме тази титла...
    Хем скромна, хем подходяща за венеца (явно от тръни) на природата...
    Поздравявам те.
  • Егоизмът в гените ни диша... Това обяснява много неща. Харесва ми!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...