Във всеки Институт си има кучки,
те нямат пол, нито среднощни смучки.
Да тъпчат хора, смятат го за редно,
душицата да си нахранят – бедна.
Едни са тлъсти, люспести шарани,
а други външно доста са обрани.
С осанки по-възвишени от Бога,
а с грубост надминават носорога.
От тая ваша злоба, мили мои,
пропити сте до костите – копои.
Дано прости ви Господ за злините,
с които са ви "Украсени" дните!