Mar 12, 2020, 10:53 PM

Портал

  Poetry » Other
833 0 0

 

Портал

 

Във ранната Есен вя́тър южен донесе

загадъчен зов от Далечна звезда:

там Някъде Някой – напред със прогреса –

навярно ме търси за нова съдба!...

 

Защото възможно е в друга Реалност

светът му да бъде – невидим за мен

и всеки от нас във различна Безкрайност

да бъде с Живота си в нея вграден...

 

В различното Време, в Пространства различни

противно на всеки космичен закон,

надявам се външно да си приличаме

със общ, подпечатан от Бога, геном!...

 

И искам да бъде Жена – хубавица:

във изгрев – Надежда, във залез – Мечта,

в Любовта – всеотдайна, Жена – дяволица

пренесла на Друга вселена Страстта!...

 

Деца на различни до днес Цивилизации

аз мисля, че вече съм ясно разбрал:

за среща сега, освен Гравитацията

ми трябва през Времето таен Портал...

 

Но знам, че за мен е такъв недостъпен

и вечно това ще ми бъде – Съдба...

... И единствено нощем ще търся във пътят и́ –

онази Далечна в безброя звезда...

 

12.03.2020.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...