Nov 30, 2010, 9:35 PM

Портрет

994 0 1

Нежна вихрушка от листа
около мене буйно се върти,
а в очите ми - зора
и букет от слънчеви лъчи.

Под краката ми са облаци,
звездите - моят ореол,
а в ръцете си събирам лунните отблясъци,
небосводът е под мой контрол.

В дъждовете аз танцувам
и се усмихвам през мъгла,
чужди светове и свои сънувам,
а по клепачите си чертая красота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....