Jul 12, 2008, 10:50 AM

Портрет ~

  Poetry
792 0 1

  Тук ли си? Не те усещам...

  Просъницата ми отново те рисува,

  а дланите ми търсят твоите да се сплетат.

 

 

  Каза ли довиждане? Не чух...

  С думи не обичаш да боравиш,

  а действията ти така са многозначни...

 

 

  Истински ли си? Не те попитах...

  Лъжовно ли било е всичко между нас?

  Превърнах ли се във лъжа самата аз...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДРУГА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....