Nov 12, 2008, 7:23 PM

Портрет 

  Poetry » Other
525 0 0
Всяка нощ потъвам в пустото легло,
пропито с ухайните мечти, а
сякаш лягам във ковчег и
за сетен път загасвам в самотата,
за да се събудя пак - възкресен
и вдъхна пепелта от одъра... до мен!
Прозореца прогнил окичам
с прашен, избледнял портрет,
взрян в пъплещите хора,
търсещ цвят от роза
в лумналия буренак от трън!
Скитам всеки ден по друма прашен, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богомил All rights reserved.

Random works
: ??:??