Feb 16, 2015, 10:23 PM

Поръка

  Poetry
599 0 1

Кочияшът на Времето впряга си спря –

преварил зората, пред сивата порта.

На беден, изстрадал, отруден човек,

превърнал се в спомен от снимка в паспорта.

 

Мрачният странник, когото Смъртта

изпратила бе да изтръгне душата,

крачеше нервно край своите коне,

тефтера разгръщайки дата по дата.

 

Тогава, минути след първия лъч,

вратата на къщата тихо изскърца.

Палачът си рече: „Настъпи мигът!“

и смъртната примка от джоба издърпа.

 

Само че някакво дребно телце

там се показа – с невинна усмивка.

Пъхнало в пазви две детски ръце,

с поглед от чиста изкряща мъниста.

 

Нямаше време – кочияшът разбра:

редът се променяше, бе неизбежно.

Плю ядно в твърдата мъртва земя

и своята шапка нахлупи небрежно.

 

Човечето малко пристъпи напред –

и строполи се. Пред сивата порта.

А впрягът се мяркаше все по-далеч,

препускащ под слепия поглед на Бога.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Дренски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...