Облякох празничната риза -
захвърлила я бе на стола,
на твоя скъп парфюм ухае,
когато ти пред мен стоеше гола.
Модерни панталони сложих,
с които крачех във нощта ни,
във джоба трепетно положих
целувките ти обещани.
Нахлузих лачени обувки -
напрашени стоят в килера,
усетих нотки на милувки,
любов не днес, любов от вчера.
И танц омаен ме завихри,
със теб танцувахме на воля,
а вятърът коси раздипли,
последен танц. Прощавай! Моля!
© Красимир Трифонов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
