joinmeindeath (НеЗнам)
8 40
Aug 13, 2004, 2:55 PM

Последен вик 

  Poetry
1194 0 8

Тихичко простенват ръцете ми,
няма вече кого да прегръщат.
Раздра като хартия сърцето ми,
но време назад се не връща.

А сълзите вече няма да капят,
ще ги скътам в мен неизплакани .
Може някога пак да потрябват,
да полеят със сол душата ми-

ако някога за тебе си спомня.
Тогава в огън да бъда проклета,
да гори сърцето,ръцете,душата,
за болката да няма утеха.

Сега “иди си” ти казвам,
на твоя спомен, на твоя лик.
Няма в мен място да те пазя,
“сбогом” е последният ми вик.

© НеЗнам All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??