Jan 11, 2012, 1:57 PM

Последици

  Poetry » Love
928 0 0

Последици

В безсънни нощи, луната ми е изповедник, съкровена тайна, написана в моя дневник.   Бутилка празна, а до мен е още тя. Дори отрова, не би я изгонила.   Тъжните песни превърнаха се в култ, Като огнени стрели, изтреляни с катапулт.   Празни листи, музата си е отишла. За връщане обратно не би си и помисила.   Не ще остане нищо, което да гори. Сърцето уморено, вече няма да го боли.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Ламбева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...