Последна чаша?
Последна чаша?
Последна чаша и през рамо – трясс!
Последен допир и палеж – екстаз!
И първа глътка липса – и няма „нас”.
И първа мъка вие на кукувица в храст.
А бяхме „Ние” – сега сме „аз”
и песен бяхме – сега - в съня ни „глас”
непразни със мечти – омайна сласт,
простени и без грях заченат в страст
Случаен допир – „Пардон” – на глас
притупва спомен – сърцето шепне „Нас!”
Залива жажда – аз нямам власт
и в пепел ражда - „Къпинов храст”.
Р. Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
