Последна есен
797
0
1
Угасва пламъкът в очите,
неизлечима диагноза: самота.
Чаках твърде дълго да ме видиш,
сега си тръгвам, идва есента.
Не те виня, не ти се сърдя. Не.
Прехапвам устни и болката преглъщам
Наивна бях като дете,
мечтите си прозрачно-сини връщам ти.
И сега по-лека съм.
Напред пристъпвам плахо, боса.
Последни крачки и последно сбогом.
Не очаквам да се трогнеш,
тишината бяла стига ми.
Усмивката ми няма да запомниш,
нито очите сини и очакващи.
Последна стъпка към безкрая:
разперени ръце като крила
и вятър тих напред към края
- летя, летя, летя...
© Синая All rights reserved.
