Oчите й влажни, опустушената й душа,
в самотния им дом седнала сред нищото
по лицето й едва пъплеше последната сълза,
простена и захвърли му писмото в пепелището.
"неискам думите ти голи и обещанията празни
този път е нужно много повече от това,
да простя отново, да преглътна и забравя
това от мен не искай, не го искай никога!
Имахме вече ние нашето време и то си замина,
ореол над нас сякаш се бе възвисил
когато крачихме заедно верни на нашата клетва,
всеки на другия своето сърце поверил. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up