Колко красиво сияят звездите,
жалко - за последно ги виждам!
Бавно угасват без сълзи очите,
гледам,без нищо да виждам!
Спира дъхът ми последен,
слушам небето ми шепне,
пее ми мрачната песен
за живота...изгубен най-сетне!
Издигам се леко и падам,
назад все ме връщат ръцете!
Изправям се бавно и ставам,
спира във мене сърцето!
© Иринка All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
