Последни щрихи от листопада
ПОСЛЕДНИ ЩРИХИ ОТ ЛИСТОПАДА
Щастлива бях един сезон.
А ето зимата пристига.
Със сажди и със счупен клон
ме вписва в бялата си книга.
Нахлуват първите мъгли –
нахални като градски котки.
Залъгвам се, че не боли.
Но болката не става кротка.
Не съм будувала заради теб.
Обичам да беседвам с мрака.
Опърпаното ми небе
процежда се в дъждовно мляко.
Залива с кал и скръб града
и натежава по стрехите.
Ще рухнат ли, дори не знам
и нямам смелост да попитам.
Смалявам се до драска дим,
която вече избледнява.
Написах ти прощален стих.
С надеждата да те забравя.
© Валентина Йотова All rights reserved.
