Едно капризно есенно дете
разхвърлило играчки, без да каже -
хотели пусти, празнен син басейн
и слънцето, което багри плажа
в червено; синьо есенно море,
позакъснели да затворят будки,
таксита, със унили рамене
полека подминаващи маршрутките...
Едно дете със разпилян чувал - усмивки,
кряка с гларуса,
присяда със подвити колене
и с пръст заравя слънцето във пясъка.
© Павлина Гатева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
