Dec 21, 2010, 2:05 PM

Последният лист (по "Последният лист" на О' Хенри)

  Poetry » Other
2.2K 0 1

Тя беше загубила вяра в живота,

от грип покосена, зовеше смъртта.

Броеше от там, прикована в леглото,

листата на старата буйна лоза.

 

Те падаха, плачеха, тихо скърбяха

и ставаха пленници на вечността,

а клони самотни със болка сълзяха,

проклинаха, стенейки, зимата зла.

 

„Когато последният лист се отрони,

във нищото с него аз ще полетя!

За мене ще плачат и сълзи ще ронят,

защото завинаги, знам, ще заспя!”

 

И сутрин след сутрин очакваше мрака,

протегнал ръце през прозореца с гняв.

„Защо ли се толкова краят протака?!

Защо не изтръгне живота нездрав?!”

 

Последният лист не помръдваше даже...

и сякаш бе вкопчен за тази стена.

„Не падна - и аз ще живея!” - си каза,

и сграбчи надеждата, вдигна глава.

 

Съседът-художник, отритнат от всички,

неугледен старец със бяла коса,

узнал и награбил палитра, боички,

с шедьовър рисуван надхитрил смъртта.

 

Наместо девойката млада, красива,

отвъдната гостенка - бясна и зла -

обгърнала страстно с ръцете си сиви

самотната старческа бедна душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люба Георева All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!
    Много хубав стих, Люба!
    Много хубав!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...