Последният лов
ПОСЛЕДНИЯТ ЛОВ
Животното се мяташе в капана
и бе готово вече за отстрел.
Те чудеха се лесно как се хвана
и радостта им нямаше предел.
Блести сред сумрак козината сива
и лапата разкъсана кърви.
А в здрачината тихичко се скрива
котилото сред сухите треви.
Мъжете бяха луди и пияни,
ловците бяха лакоми и зли.
И никой не разбра, че твърде рано
за тържеството тука са дошли.
Небето свъси веждите си гневно,
настръхна въздухът подир това.
Вълчицата нададе вой – последно,
преди да клюмне нейната глава.
И после тъмнината се разлюшка –
светкавица покоя ли взриви?
Свирепа, незапомнена градушка
с юмруци тежки през пороя би.
Поваляше вековните дървета,
търкаляше огромни канари.
И някому успя ли да просветне,
че Бог с урок навярно ги дари?
Че винаги ще се плати за злото
и в този свят законът е суров –
свещена е искрата на живота,
която тук ни води за любов.
© Валентина Йотова All rights reserved.
