Последният от Сириус
"Вулканите захапаха оголените задници на слънцето.
Те бяха девет" (Вячеслав Остър)
Една сълза заседнала ме връща
назад към първоспомена за Сириус.
Звезда на първородната ми Същност
на доживот Осъдена сред земни жители.
Когато Падналият ангел ме повика
бях само на петнадесет години.
Със синя тога - Първожрец на Сириус.
Със синя кръв и власт небесносиня.
И управлявах девет царства във вселената.
Царства на черно-пурпурни вулкани.
Във кратерите им присвяткваше неземното.
Те бяха сини като океани.
Мъгли виолетови пълзящолъчваха
от отвори загадъчно овални. -
Зародишите древни на Могъщите,
държащи в жезлите си всички тайни.
Те контролираха дори и Паяка. -
Мистична сила с власт над Боговете.
По мрежа-паяжина лази Той към краищата
на космоса студен и световете.
В неведом миг телото си съзирам -
по синкав лъч, през сив тунел, издига се.
Със тайнствени очи в една звезда се взирам.
И знам (с обзело ме спокойствие) - това е Сириус.
© Младен Мисана All rights reserved.
