Морето се скова. Останал в клопка,
морякът жадно гледаше вълните
как с ледените сърпове на котва
отваряха пробойни в висините.
Проклинаше земята под краката си
и чуждата жена в момент на слабост.
Но всъщност заслужаваше камата ѝ,
пробола го в лъжовната му наглост.
Защо ли трябваше му с нея да заменя
на вятъра свободната прегръдка.
Измамата, той знаеше, че свива времето.
И като ресто само болка връща. ...