Последното слънце
Дворът е тъмен. Последното слънце залезе.
Лъчът му се скъса в изгнилата вече асма.
И точно на прага се срути и тъмното слезе
Аз нямам кураж да прогледна. И само мълча.
Затварям очи пред света, който толкова силно
е стиснал със зъби надежда и всичко добро.
Небето високо не мога с ръце да достигна
Обратно броене върви. Наближава - едно.
Очи във очи се гледаме с пропаст дълбока.
О, път на обратно да имаше , щях да вървя.
Тук май ще се пада на ниско със цялата болка
Въздухът става бесило и стиска врата ми.
Дворът е тъмен. Пръстта към небето надига се.
Изход не виждам зад тази ужасна мъгла.
Слънце да имаше , щях да превърна във смисъл
лъчите му. Щях. Но не мога. И падам сама.
© Деница Гарелова All rights reserved.
.Поздравявам те за това ти стихо,и не само