Jun 17, 2008, 1:24 PM

Посока

  Poetry
623 0 5

Дали посоката правилна

избрах -

с искра божия

себе си запалих,

та с този пламък

пътя си да осветя -

ти да ме намериш...

надеждата моя

в безразсъдството

открих -

да пея като славей,

любовна песен,

трепетна -

плахо в сърцето ти

да вляза,

душата да погаля...

истината не спестявам -

луда съм

при разум здрав -

не чукам на вратата,

чукам на сърцето.

Любов без минало,

без бъдеще -

искам я днес и сега!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дима All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...