Jun 17, 2008, 1:24 PM

Посока

  Poetry
624 0 5

Дали посоката правилна

избрах -

с искра божия

себе си запалих,

та с този пламък

пътя си да осветя -

ти да ме намериш...

надеждата моя

в безразсъдството

открих -

да пея като славей,

любовна песен,

трепетна -

плахо в сърцето ти

да вляза,

душата да погаля...

истината не спестявам -

луда съм

при разум здрав -

не чукам на вратата,

чукам на сърцето.

Любов без минало,

без бъдеще -

искам я днес и сега!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дима All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...