Отворих вратите в дома си
с надежда за пеперуди и слънце.
Ключът за безкрая оставих
на прага пред мойта душа.
Преставам да бъда пазач.
Стените с взор ще руша.
И не ме бъркай с небрежен мърляч -
аз праха по реката ще търкам.

Безкраен празник или вечна тревога?
Искам да разбера същността на това,
което с години скатавах в мойта бърлога,
от което със тласък ще се разделя.

Минало, бъдеще - цветове от дъгата,
а аз съм човека под нея,
тръгващ на някъде.
Посоки милиони, милиарди дори...

Пътя е майката,
целта е гръдта й...