Посрещане на Светулки
Аз съм стара, невъзможна къща...
Посрещам и изпращам Гости...
През прозореца, нощем отворен, светулки забързани влизат... и стихват...
Откакто се помня - научих се - Не забравяй... МОстове...-
дори да бъдат тънки - като паяжини...
Не се... вторачвай...
никога -
в лицето...
на намръщения!!! Може би -
той -
вътрешно - в себе си -
се...
усмихва...?!
и като охлювче плахо - душата му просто
да се прикрие
ЖЕЛАЕ...
Животът тъй странно преплита
Съдба
със съдбата... С искрА Озарява
и слива...
На Нищите Духом познание... що им е...?
Видях...
Видях...
Лъчезарната темпераментност как
Отчуждава... и даже отблъсква...!!!
Пред нея Изящна блести - дори - Грозотата...
Немея...
пред
Благородното... мълчание
на всички диви твари...!!!
Усойница - прикрила се - дори не съска,
щом някъде
ЗверчЕ ранено
в хралупата си скрие се...
и най-суровият КръвнИк дома на клетото не доближава...
Човекът затръбИ с фанфари...
И стреля три пъти, за да убИе
Тишината...
Да...
Суетата
е школа за Наемни убийци...
Убийство...
с целувка.
Убийство... - с усмивка...
Със нежност. С лукавост...
Дори с предпазливост...
С дума...
Убийство - със клюка...
С безтезгловност, когато тежиш ... -
с Животоподдържаща дързост... -
в душите на всички...
......................
Тъгувам...
Тъгувам за Великото мъждукане...
Далече от Прожекторите очертаващи
налучкан смисъл...
Дори в немилост...
в грохнала къщурка
бродника опази се -
от толкова документирано обичане...
...
В охолството Душата
даже не сънува прИстан...
Посрещам и изпращам Гости...
През прозореца, нощем отворен, светулки забързани влизат... и стихват...
Откакто се помня - научих се - Не забравяй... МОстове...-
дори да бъдат тънки - като паяжини...
Не се... вторачвай...
никога -
в лицето...
на намръщения!!! Може би -
той -
вътрешно - в себе си -
се...
усмихва...?!
и като охлювче плахо - душата му просто
да се прикрие
ЖЕЛАЕ...
Животът тъй странно преплита
Съдба
със съдбата... С искрА Озарява
и слива...
На Нищите Духом познание... що им е...?
Видях...
Видях...
Лъчезарната темпераментност как
Отчуждава... и даже отблъсква...!!!
Пред нея Изящна блести - дори - Грозотата...
Немея...
пред
Благородното... мълчание
на всички диви твари...!!!
Усойница - прикрила се - дори не съска,
щом някъде
ЗверчЕ ранено
в хралупата си скрие се...
и най-суровият КръвнИк дома на клетото не доближава...
Човекът затръбИ с фанфари...
И стреля три пъти, за да убИе
Тишината...
Да...
Суетата
е школа за Наемни убийци...
Убийство...
с целувка.
Убийство... - с усмивка...
Със нежност. С лукавост...
Дори с предпазливост...
С дума...
Убийство - със клюка...
С безтезгловност, когато тежиш ... -
с Животоподдържаща дързост... -
в душите на всички...
......................
Тъгувам...
Тъгувам за Великото мъждукане...
Далече от Прожекторите очертаващи
налучкан смисъл...
Дори в немилост...
в грохнала къщурка
бродника опази се -
от толкова документирано обичане...
...
В охолството Душата
даже не сънува прИстан...
© Кирил Бачев All rights reserved.
