Посрещни ме
Аз съм спомен, дошъл отдалече.
Като ромон на ручей от звездни гори.
Не докоснат от вятърни мелници
и не сънуван от греховни очи.
Посрещни ме в дома си със песен.
За усмивката ти пребродих много земи.
И от буря превърнах се в цвете,
което със обич, само за тебе цъфти.
Погледни ме. Сънят ни се сбъдва.
Във ръцете си нося жива вода.
Пазена дълго, но само за тебе,
че любов си ти моя и моя съдба.
В твойта утрин позволи да остана.
Да ти бъда утеха в нелекия ден.
Че в живота по-леко върви се от двама,
щом в добро и зло винаги е споделен.
© Таня Кирилова All rights reserved.
