Post-mortem
Богоугодник сред гората
чешма за спомен е сградил…
Пенчо Славейков
След смърт нетрайното ти тяло
порутено в пръстта лежи.
Душа в небото се възйема –
сградена вечност, що теши!
Ще станат прах дворци, колиби,
уж верен пристан за плътта –
камък връз камък. После – мрямор?
Гробнѝца пищна? Суета!
Добро, що трай от ден до пладня,
е цвете морно под горняк.
Плеви, поливай, дай му сили,
немой го дръж на студ и в мрак!
То с корени ще викне ручей,
дъжд свеж ще тегне со листа,
луч ласкав ще сбере с вечерник
и ще побори гордостта.
Щом дните му преминат тука,
след себе ще остави род –
пчели ще плъпнат в чашки китни –
в потомство, пълно со живот.
Напуста е мечта човешка
да си гради ненужен храм.
Богоугодни са делата
в труд, без да се изтъкваш сам.
Стихотворението участва в ХХ Национален поетичен конкурс на името на Пенчо Славейков – НЧ "Пенчо П. Славейков 1921", София и не спечели награда.
© Мария Димитрова All rights reserved.
