пост-трусово
трус размества залинелите
(забравени)
спомени
да тичаме надолу по стълбите - липсва време
(винаги)
заедно пропадаме към
кошчето
на
съзнанията
© Задънен Кръстопът All rights reserved.
трус размества залинелите
(забравени)
спомени
да тичаме надолу по стълбите - липсва време
(винаги)
заедно пропадаме към
кошчето
на
съзнанията
© Задънен Кръстопът All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...