Aneta_kz (Анета) Aneta_kz (Анета)
10 511
Oct 18, 2007, 11:27 AM

Постой при мен

  Poetry
964 0 24
Постой при мен и нежно прегърни ме.Докато птичките все още спят.Прелей в сърцето ми живителните силии оставИ най-силния печат!

Ще нацелувам сластно твойте устни,(от нощната омая обладана)ще разпилея бисерни милувки,разпръсната край тебе ще остана!

Не ме събирай. Нека съм частици до всяко ъгълче в любимата ни къща!Дори и да съм цялата в ресници,аз пак ще бъда все една и съща!

Не ме сглобявай! Мислиш ли, че можешда залепиш прашинките в очите?Две бисерчета в мидата да сложиши пак да ме обичаш без пощада!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0