Посветено
Как искам да съм благ мехлем,
да излекувам всички рани
и детелина - за кадем,
под камък злото да остане.
Как искам шарена дъга,
на лък в ръцете си да свия.
Чернилка, мъка и тъга,
отвъд небето да ги скрия.
Как искам да се изваля,
за всичките сълзи стихия.
И силата си в слабостта,
на крехки думи да открия.
Каквото имаш, ще ти дам,
каквото нямаш, ще ти взема,
че силният е вечно сам,
а любовта не е дилема.
Зелено щурчово сърце,
сама в гърдите ти ще сложа,
ще има име и лице,
доброто, на върха на ножа...
Да. То е мъничко добро,
но аз съм дребна. И голяма.
Костчица ситна - от ребро.
Жена. Приятел. Друго нямам...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
