Посветено
С години създавах мечтания мъж,
дялках усърдно с безброй стърготини
и разказвах за него на теб неведнъж,
а ти ме изслушваше, без да попиташ дори,
дали е възможно да вдъхна душа,
когато извая перфектното тяло
и колко ли може да струва това
да го имам за себе си напълно, изцяло...
Усмивка една, а може би две,
щом за любов пак заговоря,
очите затварях и мечтаех на глас,
а ти все ме милваше нежно и плахо...
Минаваше време
и ето при нас
любовта задушавана
тихо проплака.
Ненадейно отворих тогава очи,
а светлината пронизваше мрака...
И беше красиво, без да боли,
ти ме обичаше, без да ме чакаш...
И ето до теб съм,
дори да вали
и бурите силни да събарят дървета.
А когато затворя отново очи,
ти ме събуждаш със нежни сонети.
Посветено на А.
© Десислава Танева All rights reserved.
