Посветено

Jul 27, 2010, 1:27 PM

Poetry » Love

920 0 2

С години създавах мечтания мъж,

дялках усърдно с безброй стърготини

и разказвах за него на теб неведнъж,

а ти ме изслушваше, без да попиташ дори,

дали е възможно да вдъхна душа,

когато извая перфектното тяло

и колко ли може да струва това

да го имам за себе си напълно, изцяло...

Усмивка една, а може би две,

щом за любов пак заговоря,

очите затварях и мечтаех на глас,

а ти все ме милваше нежно и плахо...

Минаваше време

и ето при нас

любовта задушавана

тихо проплака.

Ненадейно отворих тогава очи,

а светлината пронизваше мрака...

И беше красиво, без да боли,

ти ме обичаше, без да ме чакаш...

И ето до теб съм,

дори да вали

и бурите силни да събарят дървета.

А когато затворя отново очи,

ти ме събуждаш със нежни сонети.

Посветено на А.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

^l^ (Нежното Ласо)

2010-07-29T20:38:03+03:00

Хей, това звучи много приятно в главата ми, много мелодично
ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-07-27T16:13:14+03:00

От сърцето излиза това силно чувство!

Чудесно изречено послание!
Поздравления, Деси!