Посветено
***
чашата на мама -
помни устните и
ръцете и
гласът и
помни оня момент
в който се пропука
и потекоха
кафените ù сълзи…
все повече
расте страхът ми,
че пластмасовите
чашки не помнят…
© Радка Миндова All rights reserved.
Comments
Comments
-
Благодаря на всички Ви! Стихотворението е посветено на една госпожа, живяла през миналия и завършила френски лицей. Дъщера и, вече моя роднина, пази чашата и за кафе , която говори за много стил...и много история.
А мама, да ми е жива и здрава!
-
-
Дано останат следите ни,ако не върху чаща ,поне върху белия лист!Поздрав! -
Editor's choice
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
