Посветено
***
чашата на мама -
помни устните и
ръцете и
гласът и
помни оня момент
в който се пропука
и потекоха
кафените ù сълзи…
все повече
расте страхът ми,
че пластмасовите
чашки не помнят…
© Радка Миндова All rights reserved.
Comments
Comments
-
Благодаря на всички Ви! Стихотворението е посветено на една госпожа, живяла през миналия и завършила френски лицей. Дъщера и, вече моя роднина, пази чашата и за кафе , която говори за много стил...и много история.
А мама, да ми е жива и здрава!
-
-
Дано останат следите ни,ако не върху чаща ,поне върху белия лист!Поздрав! -
Editor's choice
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
