diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
Nov 19, 2019, 7:54 AM

Посветиха ми стих!

  Poetry » Love
656 4 2


Отдавна подозирах, че те има 

и няма да те срещна по любов.
Съдбата неслучайно ни събира.
Написах те във цял един живот.
И много вероятно бих се влюбил.
(Не малко вероятно - също Ти.)
Сега, намерени дано не се загубим!
Омръзна ми от мъртвите душѝ...
Чета и препрочитам твоят стих.
Усмихвам се навътре със сълзите.
Спокоен съм, че точно теб открих,
и няма да броя до сън, звездите...
Отдавна подозирах - ще те срещна!
И няма да е някак по любов...
Обичам те - брои ли се за грешка?
За нея ще съм винаги готов...

 

Danny Diester
(Стихопат.)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0