Посветиха ми стих!
Отдавна подозирах, че те има
и няма да те срещна по любов.
Съдбата неслучайно ни събира.
Написах те във цял един живот.
И много вероятно бих се влюбил.
(Не малко вероятно - също Ти.)
Сега, намерени дано не се загубим!
Омръзна ми от мъртвите душѝ...
Чета и препрочитам твоят стих.
Усмихвам се навътре със сълзите.
Спокоен съм, че точно теб открих,
и няма да броя до сън, звездите...
Отдавна подозирах - ще те срещна!
И няма да е някак по любов...
Обичам те - брои ли се за грешка?
За нея ще съм винаги готов...
Danny Diester
(Стихопат.)
© Данаил Антонов All rights reserved.
