Посвири ми
На рояла зелен посвири.
Замечтана ще слушам тревата
как расте с нотите ти в росата
и разсъмват прохладни зори.
Дълго соло в кресчендо свири,
да утихне скръбта смъртоносна
от човешката сган нескопосна
сред зачернени горски баири,
пепелища, овъглени дири,
разпрострени в очите ми мрачни.
Пресуши тез сълзи неудачни,
на юмрука ми сила всели.
Зазвучи над греховни глави,
безпощадно свири, все по-мощно,
и в камбана звъни денонощно.
Милостиво дано завали.
© Светличка All rights reserved.
