„По вените на пътя ми потече есен”
KrosaMaia( Кроса Мая) Трансформация
Потече есен в нощите и дните,
по вените, във мислите, в косите.
Сбогувахме се със ята от чувства.
Мъглите ни гримираха изкустно.
Поляните са пусти и самотни.
Мечтите зъзнат – сиви и сиротни.
А вятърът илюзиите гони.
В прозореца се блъскат голи клони.
Потече есен. Няма да я спреме.
Дано тъгата ù да разбереме...