Заплакаха ангели, рукна небето,
преляха реките от сълзи и кръв
и времето спря и заметна серкмето,
душите човешки използва за стръв.
Коравият залък сърцето загриза,
погреба врага си и родния брат,
и вече е чиста кирливата риза
и грешниците опростени спят.
© Надежда Ангелова All rights reserved.