Потпури от световната класика
ПОТПУРИ ОТ СВЕТОВНАТА КЛАСИКА
Понеже вече пийнах три в едно,
а мене три в едното ме нервира,
си пуснах Бах, а сетне и Гуно –
и минах окончателно на бира.
А вън валеше като из ведро,
но с три „загорки” – в райските градини! –
Морис Равел ме метна с „Болеро”
и спрях да пия чак на Бокерини.
Бях с Паганини луднала оса,
но – щом Вивалди плисна дъждовете,
започна да ми никне пак коса –
и – ей ме, на! – дойдох ти с китка цвете.
Измарширувах Моцарт – в „Турски марш”,
а сетне – на проскубания губер,
нали видях се с някой лев – съм ларж! –
ти подарих три диска с Лист и Шуберт.
Щом Мусоргски над мене отгърмя,
и стихна ми с „Валкириите” Вагнер,
се проснах аз на майката земя –
по-кротък и от вакло майско агне.
Сега – ако поискаш, ме вземи? –
ще отърча за още две-три бири.
Като останем, Влада, с теб – сами,
и Менделсон – във твоя чест! – ще свири.
© Валери Станков All rights reserved.
