Разлисти се гората
Побягна самотата
Водата заподскача
През няколко разкрача
Птичките запяха
Листата зашумяха
Превзе ме красотата
Понесе сякаш ме водата
Феи-самодиви
Танцуват млади диви
Окъпа ме росата
Погали ме земята
Душата полетя
Изпълнена с топлота
Въздухът в зелено затрептя
Потънах в красота
© Любомир Деничин All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
