Потърси ме, любов
Потърси ме, любов
Потърсù ме, любов, потърсù ме
с разпилени и буйни коси.
Прошепнù тихо моето име
и сред целия хаос... търси!
На живота – превърнат в гротеска
съм поел по неравния път,
дето вечно захвърля в треска,
че забравих какво е смехът.
Днес светът е съдебната зала
с неподкупен и строг съдия,
който всички проблеми решава,
но пред моя – загадъчно спря...
Намерù ме, любов, приемù ме,
свойта щедра душа отвори!
С мъдростта си сега надари ме –
като чудо пред мен се яви!
Много мъка и ти си видяла.
Затова ли гласът ти мълчи?
Моя късна любов, снежно бяла,
погледни ме с прекрасни очи.
Заведи ме в местата, където
ще заспя в своя радостен сън...
Без да спираш зова на сърцето
ме търси и където не съм!
© Росен Гъдев All rights reserved.
