Aug 15, 2008, 3:28 PM

Поука

  Poetry » Civic
2.6K 1 22
 

Животните с очите си говорят,

обгръщат ни с любов и топлина,

те помежду си никога не спорят,

обичат с чиста девствена душа.

 

А ние сме студени, безсърдечни,

убиваме ги с яростни ръце,

душите ни са ледени и грешни,

прикриваме зад маската лице.

 

А трябва днес от тях да се поучим,

от тяхната любов да приютим,

защото във живота ще сполучим,

когато сме сърдечни до един!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© The Notorious All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...