Sep 26, 2007, 12:31 PM

ПОУКА (шутка) 

  Poetry
673 0 13
С долнопробна дума го нарече.
Възпитан съм. Не ще ви я река.
Досещате се - на жена съблечена
тя грее между топлите бедра...

А той, не носеше такива данни.
Напротив, беше глупав от дете.
Бе мълчалив, не сипеше закани,
пред шефовете бе превит на две.

Защо със тая дума го нарече?
Обидата към думата - боли.
Сравняваш ли, внимавай ти, човече,
дали не си сгрешил, си помисли.

Затуй това ще ви река накрая:
За всичко има точни имена!...
Че се усмихвате, прекрасно зная,
ала поуката, да тя ми е целта...

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??