Повече от кръст
ПОВЕЧЕ ОТ КРЪСТ
Светът внезапно оголя.
Нарами просешка тояга.
И в непрогледната мъгла
не виждам начин да избягам.
У мен тършува есента.
Оставя ме без дъх и думи.
Потъва в кал и суета
набъбващото пълнолуние.
В душата си отглеждам вълк,
той нощем вие към луната,
превърнал любовта ми в дълг,
разпънал ме сред двата свята.
Ръмжи, остана ли сама,
заплача ли – дере ме с нокти.
Щурчетата, щом падне мрак,
преглъщат сухите си ноти.
– Иди си! – моля го, а той
твърди, че само с мене диша.
Но спре ли грозният му вой,
намирам сили – да ви пиша.
© Валентина Йотова All rights reserved.
