Повест за желязната верига
Живей в оковите на роба
И спи на неговия нар корав,
И кретай в същата прокоба,
не бягай във летищния ръкав.
Ей тук опитай да си вадиш хляба
Работи, че всеки ден да се напиняш.
На работата вземат само плява.
А знанията там пет пари не чинят.
Ела опитай глас да имаш тука.
Иди крещи, върви навънка
гледай твоя труд да стъпкват,
а тебе да натикат в миша дупка.
Имай идеали, мечти, и стремежи
Брани ги по митинги и по стачки
За да станеш пешка във кроежи
В които някой прави тлъсти пачки.
Иди да те разпитва наглото ченге.
Накрай да ти поискат кинти доста.
Корупцията държи те в менгеме.
А ти? Търсиш си правата просто.
Не става тук така, права тук не търси
Не чакай помощ в кабинета що си влязъл
Беззъб народен гений точно го е казал
Не се бий със силен, с богат не се съди.
Ей туй си мисля аз по тоз въпрос отровен.
"Живей като роб, мисли като свободен."
Не е възможен според мен такъв сценарий
С дух на патриций, а да теглиш като парий.
Лесно е да лаеш, когато не си на синджира.
Докато държавата всичко друго умира.
Бориш се за комата, малко огън вечен
А идеалите стават само спомен далечен.
За мене има истина една - ето такава -
силен е не оня дето бяга, а който остава.
Ако можеш да промениш нещо, ела, но стой, бори се.
Ако не можеш и си тръгнал, стой си там и мълчи си!
Това е мойта повест за желязната верига.
Че действия трябват, дрънкане не стига.
*Disclaimer (за да не се избием под поста)
На всички онези, които са били зад граница но са се опитали да направят нещо и тук, поклон. На всички други, отишли да градят своето щастие на голата поляна - уважение.
Това е насочено само към рефрена "вие сами трябва да се оправите". Ами елате със своя опит, поведете ни като сме прости и ни научете как! С дрънкане нищо не става :) Не знаеш какво му е на другия, докато не поживееш неговия живот.
© Бистра Стоименова All rights reserved.
