Повикай ме да гледаме Залеза...
Замръкнала самотна на скалата
стоиш ли в унес, както на молебен,
а Слънцето потъва във водата
и я разпалва в Залезът вълшебен,
тогава ме повикай- да сме двама,
да гледаме към Залезът разнежващ,
сложи глава на мъжкото ми рамо,
че всеки залез идва и с надежда...
И тя ще бъде тук и след последните
му светлини, когато заблуждаят,
а аз ще ти разказвам за легендите, ...