Повикай ме по име
ПОВИКАЙ МЕ ПО ИМЕ
Имах някога синьо коланче,
бяла рокля и сламена шапка.
Ала споменът днес ми нагарча –
сякаш тежка мастилена капка.
Стихове ли със нея да пиша,
силует ли по здрач да издраскам?
Самотата те прави излишен
и не носи утеха и ласка.
Уж копнеех за мъничко обич,
но когато намерих – не стига.
С мен докрая света не преброди
и ме спъна с ръждива верига.
Студ ли есенен вече пролазва –
идат утрини – тъй прозаични.
Уморих се да чакам напразно –
всеки себе си само обича.
По пътеката лунна ще тръгна –
изход – някъде, – зная, че има.
И дано да не стана на въглен,
щом повика ме някой по име.
© Валентина Йотова All rights reserved.
