Празнуват всички в тези светли дни,
празнуват, а душите тайно питат.
Какво се случва с нашите мечти –
на рамото все кацат и отлитат?!
Понечиш дръзко да я уловиш –
мечтата, щом стои на твойто рамо.
А после с нея волно ще летиш,
изпълнен с пълна доза смелост, само.
Затуй си пожелаваме късмет,
че сякаш, то от нас не ще зависи.
А всъщност, със мощта ще си обзет,
щом вярваш в силите си, извиси се!
© Данаил Таков All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
