Познавам те добре чрез тъждество
Когато с чувства ме описваш,
откривам, че си влюбена жена,
но с тях присъди ти подписваш,
почувстваш ли се, че си пак сама.
С добро и зло – лица различни
стоиш ти честичко на кръстопът,
чувствайки и бурите трагични,
щом разпъне те на кръст светът.
Такава си, защото носиш болка,
изпепелила нежната душа,
но познавам твойта обиколка
ясна, щом успея да те утеша.
Тогава любовта те озарява
и ти умееш да поднасяш дар,
който две души така споява,
че те изграждат вечния олтар.
Болката при теб чертае вечност,
но тя е изворче на добрина,
избликваща в такваз човечност,
която става често светлина.
Познавам те добре чрез тъждество,
превърнало ни в съпрузи
и само в такова естество
можем да се борим с недъзи.
© Валери Рибаров All rights reserved.
